Когато започнах да събирам историята ни за този сайт разбрах, че истината за нас е много по-различна от представите ни за нея. Ето защо ще се опитвам да разделя нещата в следващите редове и може би докато пиша ще установя къде точно се е скрила моята истина за миналото ми.

Кратка история за семейството Ямантиеви

Слезли от Дряновския балкан през 18 век и устоновили се в град Габрово, те са част от бурното му индустриално развитие през 19-тото столетие.
Представителството на шивашките машини „Синир” е заниманието на прадядо Васил. Неговият син арх. Нено Ямантиев е моят дядо и аз съм безкрайно горд с редица негови архитектурни постижения. Някои от тях са участието му в сградата на ООН в Женева, с което за първи път чужденец печели годишната архитектурна награда (1932г.) на Италия. Младият студент в Рим поставя надгробна мозайка на гроба на св. Кирил, паметна плоча на Славейков на езерото Комо и проектира множество сгради в Италия.
В Женева среща и баба Яна и така се сродяват предприемачеството и поезия. Неин баща е пистелят-поет Борина.Следва Христо Ямантиев-моят баща.

Кратка история на семейство Букови-Витанови

Tук май се крие истината за сегашната ни дейност.
Богатата история на род Букови е като роман. Родопско село, бягство от турските изстъпления и раздяла на семейството.
Ново начало в Брестовица, участие в църковните и национал-освободителни борби. Освобождение, икономическа активност и сродяване с род Витанови от Перущица.
Лозя и вино-изби в Перущица, Брестовица и от 1936 г.и на гара Ресен. Първо експортно дружество „Дамят”, фабрика „Витамина”. Наследник на всичко това днес е Владимира Букова- майка ми.
Хората мислят, че народните поговорки са клишета, но четейки горните редове се сещам за тази „Кръвта вода не става”. Е явно, че и моята кръв не се е своднила.

История на Винарска изба- град Ивайловград

Чудя се откъде да започна, а може би най-правилното място е около 3000 години назад, когато на това място са отсечени монетите с образът на лоза от Терез III-тракийски цар и владетел на тези земи.Има ли по-добро и силно свиделство от това с какво са се занимавали основно хората тук?
Да не отваряме и дума за каменните шарпани за направа на вино в Източните Родопи.
Следваща спирка- 1-4 век от новата ера - уникалният паметник Вила Армира.Чудно творение на незнайни архитекти и строители. С помещение свидетелстващи отлежаване на вината, лозови масави в мозайките и безброй керамични съдове за съхранение на безценната течност.
Следва среща с Мраморният град- Лютица творение на българите –време за походи и шумно отпразнувани с вина победи. Християнството допълва културата на виното и остава писмена следа за виното на това място.
И така през гръцките лозя, цариградското вино и низ от исторически събития, достигнали до 1969 г., когато започва изграждането на винарската изба на сегашното и място. Избата е построена да обслужи около 450 хектара винени лозя на АПК Ивайловград.
Избрана е класическа френска технология със стоманобетонени резорвоари за ферментация и съхранение. Замислена е като първична изба за обслужване нуждите на редица други изби и направа на виноматериал, наричан по народну му-„майката на вината”. Разбираемо- гранична зона , затворен регион, липса на комуникативност и дори асфалтиран път.

Специалистите на ДСО Винпром обаче са избрали перфектното място за винарската изба и много пазарни успехи на предприятия като Винпром Лясковец, Винпром Асеновград, Винпром Русе и други са изградени на базата на тези вина.
През 1993г. незнайните пътища на съдбата ме изведоха в невероятно красивия район на Ивайловград.
Застанах пред изцедената „майка-изба”, ограбена от ликвидатори, потънала в прах, мръсотия, неработища...
След дълги перипетии и 4 години, успях с подкрепата на съпругата ми Ивана да я взема под наем и да започна реставрацията на избата и вината.
Някак си успяхме да консолидираме собствеността през 2000 г. и днес тя е 100% частна собственост.
През 2002 г.-благодарение на проект по програма „Сапард”, избата бе изцяло променена. Намалихме съдовият капацитет от 3200 тона на 2100 тона общ базов съдов обем.
Отпадно до 70% от ръчния труд, благодарение на тоталната техническа съоръженост. Променихме изцяло технологичните схеми и качеството на работния процес. Най-важно променихме мисленето на работищите в предприятието в посока на принципа в съвременното и модерно винопроизводство.
Завършихме цикъла на виното като построихме цех за бутилиране и така достигаме до Вашата трапеза в бутилка и „Bag in Box”.
Работата с най-голямата винарска фирма в света, контролът в продължение на 3 години от страна на майсторите-винари от Австралия и Нова Зеландия, изгради професионализма на Ивана Ямантиева и ни позволи да оцелеем в тежките години.
Проблемите с гроздовата продукция като качесто и цени, както и програмите на фонд „Земеделие” ни дадоха стимул и възможност да затворим пълният цикъл на винарството със засаждането на собствени лозя.
През 2006 г. и 2007 г. бяха изградени 70 хектара лозя от сортовете:Каберне Совиньон, Сира, Пино ноар, Мерло, Аликант буше-червени,и Траминер, Вионие, Мускат, Шардоне- бели.Във времето изградихме и поддържаме няколко основни марки на пазара- Villa Armira, Yamantiev’s, Marble Land, Roses.
Така избата изгради база и структура, както за висококачествено микровинарство, та и за посрещане нуждите на масовия потребител.
Бъдещето-цел е дооборудването на винарската изба с отделна зона за белите ни вина и изграждането на приемна част за дегустации и настаняване –винен туризъм.

Вината в Ивайлоград

Само ако имахме машина на времето,бихме успели да преценим има ли промяна във виното през хилядолетията. Според мен няма и това да е едиственият продукт през цялата човешка история останал в древния си вид.
Виното пронизва като червена нишка човешката история, отразено в култове и религия. Уникално е знанието, че виното е вино и за древните племена в Тракия, елини, римляни и целият свят днес.Няма друга религия с толкова поклонници както виното.
Течността получена от смачканото и ферментирало грозде и под нозете на траките в каменните шарпани и в съдовете на винарската ни изба в Ивайловград е категорично една и съща.
Не е ли неповторимо съпреживяването на удоволствие и радост, опиянение и лековитост, сила и смелост-дарявани ни от виното!?
Дали то не е машината на времето?
Всеки човек докосващ чашата с божествената напитка става част от световната история и култура.
А ние Юлиян, Ивана и Елена Ямантиева се опитваме да Ви поднесем най-чистият и верен път в пътуването през хилядолетията.
С червените вина Мраморна земя, Вила Армира, Каменна езоро, Рози и Ямантиеви от Ивайловград, се надяваме да бъдем Вашият пътеводител в страната на виното.