Сподели във Facebook

История на града

Гербът на Ивайловград Ивайловград се намира в крайните дялове на Източните Родопи по средното течение на р.Арда и нейните притоци Бяла и Луда река.
Първите сведения за днешния Ивайловград са от ІХ-Хв. Това са епархийски списъци от времето на император Лъв VІ (886-912) и патриарх Николай Мистик. В тях се споменава митрополитското средище Лютица. През Средновековието на мястото на с. Лъджа (сега квартал на градът) се е издигала крепостта Литица (Лютица). Градът е бил разрушен при навлизането на османските турци на Балканите.
Община Ивайловград е разположена в най-югоизточната част на Родопите. На изток и на юг граничи с Република Гърция, а нейни съседи, на север и запад, са общините Любимец, Маджарово и Крумовград. Климатът на района е преходно-средиземноморски. Територията на общината е 820 кв. км . Надморската височина на която се движи от 70 до 700 м. Релефът на региона има добре изразен нискоридов и долинен характер.  Благоприятните почви и климат на региона подчертават славата града  във винопроизводството . Ивайловград е единственият град в България, от който, ако се отправите право на север, ще стигнете в Република Гърция.

Натиснете върху снимката, за да се уголеми!
Натиснете върху снимката, за да се уголеми!
Натиснете върху снимката, за да се уголеми!
Натиснете върху снимката, за да се уголеми!
Натиснете върху снимката, за да се уголеми!
Натиснете върху снимката, за да се уголеми!

Антична римска вила „Армира“

Вила Армира край Ивайловград

Близо до град Ивайловград се намира уникалната антична римска "Вила Армира". През 1964 г.при строеж на язовир на 1,5км югозападно от кв.Лъджа на Ивайловград, строителите случайно попадат на следи от антични строежи. При последвалите археологически разкопки са разкрити останките от крайградска вила от периода на римското владичество по нашите земи. Тя става популярна под названието „Вила Армира“, произлизащо от името на малка рекичка,приток на р.Арда,на брега на която е построена вилата.

Античната „Вила Армира“ представлява внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 кв.м.

Жилищната ѝ част, заемаща площ от 978 кв.м, обхваща голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с колонада(перистил) и басейн(имплувиум) в средата.Античната „Вила Армира“ представлява внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 кв.м. Жилищната ѝ част, заемаща площ от 978 кв.м, обхваща голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с колонада(перистил) и басейн(имплувиум) в средата. Около него са разположени жилищните помещения - трапезария, дневна, кухня, спалня, баня и др. Отоплението се е осъществявало чрез хипокауст (подподово отопление, при което пода на сградата е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта огнища).

По време на разкопките са открити добре запазени мозайки с фигурални и геометрични мотиви, капители, ажурни парапети, херми, профилирани фрагменти от колони, пиластри, корнизи и облицовки от мрамор. Намерени са и множество керамични съдове,накити и предмети на бита. Вилата е разкошно имение, помещенията на което освен украсените с мозайки подове, са украсени и с богата мраморна декорация и цветна мазилка. В това отношение тя безспорно се очертава като най-пищната от всички известни ни досега подобни постройки на територията на римска Тракия. Сгради с подобна богата мраморна облицовка са рядко срещани в провинциите на Римската империя. Особено важно е обстоятелството, че степента на съхраненост на декоративните елементи позволява практически пълна възстановка на интериора на сградата.

Поради денивелацията на терена стопанският комплекс към вилата се е съхранил в значително по-лошо състояние. Неговото предназначение е било да осигури дейността по експлоатацията на земите, съхранението и обработката на селскостопанската продукция, на инвентара и др. Няма конкретни данни за характера на развиваната селскостопанска дейност. Вилата е била обитавана до третата четвърт на IV в. Разрушаването ѝ се свързва с голямото опустошение на околностите на Адрианопол през 378 г., когато римската армия под командването на Валент е разбита от готите, а самият император е ранен и отнесен от войниците си до вила в близост до бойното поле. Впоследствие готите откриват това убежище на ранения император, превземат и опожаряват вилата и убиват самия император. Много е вероятно тези събития да са се разиграли именно тук.

Близо до „Вила Армира“ в землището на с.Свирачи се намира и антична могила, насипана върху каменна основа. Периода на използване на могилата и съоръженията в нея се датира в рамките на римската епоха(I-V в.) и по-точно в ранния период на управление на император Траян (97-117 г.). Вероятно могилата е ползвана като фамилен некропол на собствениците на „Вила Армира“. Надгробната могила е с височина около 16 м. Могилният насип е разположен върху масивна каменна конструкция с дължина около 200 м, ограждаща могилата в основата ѝ. Конструкцията е уникален представител на античната архитектура от началото на римската епоха и без аналог на територията на България. Върху сложно изграден стилобат (основа) от ломен камък и хоросан е била поставена каменна облицовка. Цялата конструкция е работена по предварително изготвен архитектурен план. Блоковете от облицовката са с дължина до 3,70 м и всеки от тях е дъговидно изрязан при външния си край. Те са стъпаловидно подредени в десет реда. Връзката между тях е от масивни железни скоби, споени с олово. Могилата е насипана от обединени множество малки могилки, като пръстта за тях е взета от околността. Сред насипа са намерени и праисторически материали, вероятно взети от близко разположено селище.

ЯЗОВИРА

Натиснете върху снимката, за да се уголеми!
Натиснете върху снимката, за да се уголеми!
Натиснете върху снимката, за да се уголеми!
Натиснете върху снимката, за да се уголеми!
Натиснете върху снимката, за да се уголеми!
Натиснете върху снимката, за да се уголеми!

Oбщина Ивайловград е екологично чист район. Няма наличие на големи промишлени обекти, които да замърсяват околната среда. На територията на общината се намира язовир "Ивайловград", който има 14 км брегова ивица, която  предразполага за еко и воден туризъм.

Третият язовир от водно-електрическата каскада “Арда” на река Арда е построен през 1964 година и един от най-живописните в България. Крайбрежието на язовир "Ивайловград" е потънало в зеленина  и е с голям потенциал за развитие на туризъм и водни спортове (ежегодно в началото на м.юни тук е финалът на Републиканската регата по кану-каяк). Към момента в зоната около язовира на територията на общината няма изградена адекватна туристическа инфраструктура (няколкото ведомствени почивни бази непосредствено под язовирната стена са или с ограничен външен достъп или силно амортизирани и нефункциониращи), но той е притегателен център за любителите на природата. С откриването на риболовния сезон на 15 юни най-достъпните места около него през лятото се превръщат в малки къмпинги.

Във водите на реката  се ловят сом, шаран, бяла риба, костур, кефал, червеноперка, уклей и други сладководни видове риба. Местностите “Марта” и “Цимбала” по южното крайбрежие са най-атрактивните локализации тип мини курортни зони с единични вилни постройки и обособени места за пикник. Те са и основните изходни точки за организиране на панорамна разходка с лодка, атракционен риболов (въдици под наем) и рибен пикник (риба на тикла, пълнен шаран с орехи).

Язовир Ивайловград е един от най-красивите в България. Високите брегове са запазили очарованието на недокосната от човека природа.